Законът защитава бездомниците на обществени места

Снимка: Гичка Николова Бездомници в градинката до Областна администрация - Пловдив

Гичка Николова разбуни духовете в групата ни с една доста наболяла сред пловдивчани тема. Бездомниците, които освен, че нямат къде да живеят, няма и законова мярка, която да ги „принуди“ да се подслонят дори и временно.

В коментарите под публикацията на г-жа Николова, повечето потребители са съгласни с нея и се чудят как така този проблем е от толкова години и никой нищо не може да им направи. Според тях гледката е изключително грозна, защото тези хора си вършат физиологичните нужди наоколо и сеят зараза.

За да дадем светлина по случая, ние от Забелязано в Пловдив взехме експертно мнение по въпроса. Г-н Титюков, заместник кмет по спорта и социалната дейност, ни увери, че в момента на неговата проверка тези хора вече не са били на посоченото място.

Никой не може да застави бездомниците да се преместят в дом

Той заяви също, че в момента се подготвя кът, който ще има възможност да приема бездомни, деца и дори цели семейства. По неговите думи обаче има и една законова пречка, която не позволява тези хора да се отвеждат на такива места. Когато те живеят на улицата, притежават лична карта и не са под запрещение, никой не може да ги застави принудително да се преместят в специален дом.

Въпреки това обаче заместник кметът апелира към всички граждани, ако видят такива хора да сигнализират в Дирекция социална политика на 032/ 62 37 14 .

Кючука също страда от подобен проблем

Подобен случай срещаме и в квартал Кючук Париж. Там съседите се оплакват от мъж, който поради лични причини не живее в дома си. По думите му го придружават още трима човека, а мръсотията около тях е огромна.

Боклуците наоколо и това, че тези хора спят на пейките постоянно, пречи на малките деца да използват градинките за игра. Хората не могат да седнат дори за миг на пейките, които по право им принадлежат за ползване. Това, което им остава като варианти, според тях, е или да махнат пейките, или да се разправят лично с бездомниците.

За да не се стига до саморазправа, ние потърсихме кмета на район Южен, г-н Инчев. По думите му той и районната администрация няколко пъти са подавали официални сигнали до 1-во Районно управление. В най-добрия случай, ако отидат и тези все още са там, могат само временно да ги изгонят.

Законът не забранява на бездомни лица да пребивават на обществени места

Според кмета, правната уредба не забранява на такива лица да стоят на обществени площи. Единствено, ако има нарушение на обществения ред, органите на реда могат да ги предупредят само с предупредителни протоколи.

Г-н Инчев ни увери, че лично е разговарял с едно от тези лица, но то категорично отказва да бъде настанено в дом. Според него, всички те периодично сменят своето местоположение и това се случва по тяхна собствена преценка.

Районният управник заяви също, че ако има боклуци, които са дело на въпросните хора, „Чистота“ ги почиства своевременно.

„Боклучарството няма решение, много лица обитават различни обществени места. Много рядко някой може да ги убеди да си намерят жилище и дори да се настанят там“, поясни кметът.

Валят сигнали от 2016 г.

По този случай г-н Титюков предостави и доклад, който гласи, че от 2016 г. са постъпвали сигнали за този човек. При проверка на място е отказвал каквато и да е помощ или настаняване в институция.

По данни от хората около парка, този бездомен човек е бивш летец от авиобазата в с. Крумово. Много интелигентен, обикновено чете книги, неособено контактен и сприхав. Отказва всякакво подпомагане от институциите. Известен е адресът му, но когато се е прибирал в кооперацията е спял пред вратата върху кашони, което предизвикало недоволство от съседите. Налагало им се е да го прескачат при изкачване към мансардния етаж.

За съжаление законът очевидно не помага нито на хората, оставени без домове, нито на тези, които искат да им помогнат. Изводът от цялата ситуация е, че законовите мерки трябва да бъдат преразгледани. Нищо, че спят на улицата, тези хора също са граждани на Пловдив както всички останали. За да не се стига до саморазправа е необходимо техния начин на живот да бъде регламентиран.