Откриха реставрираната къща на полк. Владимир Серафимов, спасителят на Средните Родопи

От името на Община Пловдив заместник-кметът се поклони пред делото на полк. Владимир Серафимов. Той поднесе цветя на паметната плоча в знак на уважение по време на официалното събитие, на което беше открита реставрирана родна къща на легендарния военен, освободил част от населението в Централните Родопи ( гр. ) от Османско владичество, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912 – 1913).

Заедно с още 100 къщи сградата се намира в архитектурно исторически резерват с. Свежен, Община Брезово и е една от най-старите запазени автентични дървени къщи от Средновековието в периода на османското владичество, паметник на културата.

През 2020 г. с финансови средства от държавата в лицето на Министерството на културата е извършен ремонт, като е изграден и интерактивен културен център в непосредствена близост до къщата. В него е разказана историята на село Свежен, чийто къщи са приютили не един или двама революционери. Лично се е криел от турците в планинското село, търсейки съмишленици за революционен комитет за освобождението на България. Легендата разказва, че през 1868 г. раненият е пренесен от Бузлуджа до селото, където за него до сетния му дъх се грижат свеженчани.

„Полковник Владимир Серафимов заслужава почит и уважение. Ние се преклоняваме пред неговия подвиг и героизъм. Задачата ни е да разказваме за делото му на нашите деца, защото той е успял да промени историята, като не е отстъпил пред врага, благодарение на своята смелост и воински дълг да защити българите“, заяви заместник-кметът Йордан Ставрев.

На днешното събитие присъстваха бр. ген. Деян Дешков, командир на 61-а механизирана стрямска бригада, полк. Димитър Кацаров, командир на 101-и алпийски полк, гр. Смолян, заместник-областният управител Петър Петров, военни и десетки жители на селото, както и внукът на полк. Серафимов – композиторът Валди Тотев.

Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г. в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.

По време на Сръбско-българската война (1885) командва 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен. След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-и пловдивски полк. Полковник от 1909 г.

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.

Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите: „Няма да отстъпя на турците тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“.

По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово пред 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки. Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.

Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).

В хода на преследването на дезорганизирания противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).

За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.

По време на Междусъюзническата война полковник Серафимов командва 21-ви и 9-и полк в битката при Криволак.

През Първата световна война е командир на I-а бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция. Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.