20 C
Пловдив
15 април, 2021

НАЙ-МЛАДИЯТ В РЪКОВОДСТВОТО НА УХТ СТАНА ПРОФЕСОР

Вижте още

Последвай ни

17,705FansLike
4,240SubscribersSubscribe
Avatar
Милена Христоваhttps://zabeliazanovplovdiv.com
Милена е част от екипа на Забелязано в Пловдив като репортер и редактор от края на 2019г.

Георги Костов е роден на 24 август 1980 г. в Пловдив. През 2003 г. завършва бакалавърска степен в Университета по хранителни технологии по специалност „Машиностроене и уредостроене“, а през 2006 г. – магистърска  по същата специалност. През 2007 г. придобива образователната и научна степен „доктор“ по научна специалност „Машини и апарати за хранителната и вкусовата промишленост“.    

През 2015 г. след успешна защита на дисертационен труд на тема „Интензификация на ферментационни процеси с имобилизирани биокатализатори“ придобива научната степен „доктор на науките“ в професионално направление Хранителни технологии.

В периода 2011-2015 г. е член на Академичния Съвет на УХТ и негов секретар, както и секретар на Факултетния Съвет на Технологичен факултет за мандат 2011-2015 г. В същия период е председател на Изпълнителното бюро на ФУНИС при УХТ. През мандат 2015-2019 г. е зам.-декан на Технологичен факултет. В настоящия мандат отново е член на АС на УХТ и негов секретар. Член е и на Факултетния съвет при Технологичен факултет.

Ръководител и съръководител е на четирима успешно защитили докторанти в докторски програми от професионални направления Хранителни технологии и Биотехнологии.

Координатор от страна на УХТ на редица европейски проекти, автор е на над 100 научни публикации в областта на хранителните технологии и биотехнологиите, 6 учебника и учебни помагала.

През 2020 г. стана професор. Разговаряме с него по този повод и след изявлението на ректора на УХТ проф. , че в екипа си е поканил доценти, които до края на мандата ще станат професори.

– Вие сте първият професор от екипа на новия ректор на Университета по хранителни технологии проф. Пламен Моллов. Когато станахте студент в УХТ, мечтаехте ли за подобна кариера?

– В началото – по скоро не. Идеята за академична кариера започна да се заражда в мен, може би, през втората година на обучението ми. Тогава бях избран за член на Студентския съвет, а малко след това и за член на Академичния съвет от квотата на студентите и докторантите. Възможността да отстоявам правата на моите колеги ме накара да се замисля за възможността да продължа обучението си като докторант.

Тук е мястото да благодаря на колегите от катедра „Машини и апарати за ХВП“, че ме запалиха и изградиха като машинен инженер. Благодаря и на колегите в катедра „Технология на виното и пивото“, които ме приеха преди 13 години в техните редици като асистент и ми позволиха бързо да се преориентирам към технологичната при производство на пиво.

Скоро и други колеги от университета ще имат възможност да преминат успешна хабилитация и да заемат академичната длъжност професор, защото това е важно преди всичко от институционална гледна точка.

– Пандемията и наложените рестрикции отразиха ли се на конкурса ви за професор?

– Като цяло имаше леко забавяне в процедурата, но в крайна сметка то не бе съществено. Тук е по-важно да се отбележи, че процедурите, по които се провеждат конкурсите са изключително тромави. Но това е свързвано със законовата база и ние като университет трябва да се съобразяваме с нея.

– Какъв е вашият принос в науката, заради който станахте професор?

– Основните ми научни приноси са в областта на кинетиката на ферментационните процеси при производство на пиво и други ферментационни продукти. Вероятно за читателите звучи малко сложно, но идеята е чрез различни типове модели да търсим възможност за подобряване на процеса на ферментация, а от там и вкуса и аромата на произвежданите напитки.

ВИЖ ОЩЕ :  Част от изкуствените езера в Цар-Симеоновата градина вече са пълни с вода и работят.

Сравнено със световните стандарти, как оценявате българското пиво?

– Българското пиво не се различава от пивото, което се предлага по света. Повечето пивоварни са част от световни концерни за производство на пиво и прилагат утвърдени и наложени с времето стандарти. Така че любителите на кехлибарената напитка знаят, че консумират качествено пиво, а и в период на икономически сътресения е добре да подкрепяме родните производители.

ВИЖ ОЩЕ :  Част от изкуствените езера в Цар-Симеоновата градина вече са пълни с вода и работят.

В последните години се наблюдава бум в продажбите на крафт пиво, което също е с много високо качество. Това повиши конкуренцията на пазара и накара големите производители да търсят нови възможности и да налагат нови продукти на пазара на напитки в България.

– Кои полезни качества на пивото бихте изтъкнали?

– Пивото има редица полезни свойства. На първо място то се произвежда от натурални суровини – малц, вода, хмел и пивни дрожди. Малцът и хмелът притежават висок антиоксидантен капацитет и позволяват при умерена консумация на пивото, то да благоприятства сърдечно-съдовата система, да има превантивна роля спрямо различни онкологични заболявания. Пивните дрожди са богати на витамини, най-вече от група В, а много хора използват бирената мая за детоксикация на кръвта.

– Като преподавател какво мислите за дистанционното обучение? 

– Дистанционното обучение е предизвикателство за всеки преподавател. Нашият университет е приложно ориентиран и много трудно можем да направим обучението изцяло дистанционно. Все пак ние трябва да научим студентите да произвеждат качествени храни и напитки, което е свързано с това те да усвоят основните операции, което трудно може да стане в дистанционната среда. Но с оглед на ситуацията, считам че се справихме успешно със задачата за обучение в дистанционна среда и трябва да развиваме тази форма и в бъдеше.

– Скоро навършихте 40 година, а придобихте академичната длъжност „професор“ на 39 г. Имате ли амбиции за нещо повече в бъдеще и в каква област?

– За момента не мога да кажа къде ще насоча своята енергия. Имам различни идеи, които планирам да реализирам в бъдеще, но смятам, че след една подобна стъпка в академичната кариера са нужни три или четири години, за да може човек да реши в каква посока да поеме.

В момента мой основен приоритет, като координатор на проекта, е подготовката на документите, свързани с участието на УХТ в национална програма „Европейски научни мрежи“. По нея бенефициенти са 13 български висши и научни институции, включително УХТ-Пловдив. Програмата е с от 12 622 000 лева, а УХТ ще получи финансиране от около 960 000 лева.

Проектът на УХТ „Strengthening the research excellence and innovation capacity of the University of Food Technologies – Plovdiv through the sustainable development of tailor-made food systems with programmable properties“ (TaimFoods) е фокусиран върху изучаването на механизмите на биологичната активност при създаването на храни с програмируеми свойства.

- Реклама -
- Реклама -
- Реклама -Tomov Plaza

Новини от Пловдив

Затварят част от ул. „Брезовска“, въвеждат двупосочно движение по ул. „Васил Левски“

Временна организация на движението се въвежда на ул. „Брезовска“ от 15 април до 15 юни, информират от ОП „Организация...

Още новини от Пловдив