Tрибуна на свободната подигравка с българския работник

Всеки ден стотици наши съграждани посещават сайтовете с обяви за работа в търсене на по-добри възможности.

Стотици обяви се публикуват всеки ден, като описват перфектните кадри за предлаганата позиция. Много често за привидно обикновенни и неизискващи позиции нормативите, които трябва да се покрият, включват чужди езици, а някой път дори повече от един.

Ние като работещи граждани, които имаме малко или много представа от пазара на труда, предлаганите условия на работа и не на последно място – нуждите на бизнеса, разбираме необходимостта от така наречения мултитаскинг и взаимозаменимост на кадрите в така забързаният ни свят, в който изненади ни дебнат от всякъде.

Интересният момент, който привлича вниманието на достатъчно наивния работник, решил да се подготви изрядно според изискванията на обявата за работа, идва в момента, в който след разбутването на десетките кетапи от обучения и придобити квалификации, в комбинация със сертификатите за свободно говорими минумум 3 езика, лицето най-накрая успее да зърне светлината от компютърния си монитор, който е затрупан догоре с удостоверения.

В този момент грозната си глава надига надпис, който като се вземе предвид икономическата обстановка в страната, е меко казано, като излязъл от филм на Алфред Хичкок, на който пише 700 лева бруто.

 

Изведнъж в състоянието на задкомпютърното устройство, което в случая е озадачения работник, който е в стрес и ужас от прочетеното, започват да настъпват количествени и качествени изменения. Количествените се отнасят за обема на недоволството от условията, който в този момент прелива, а качествените се изразяват в качествен план за ощастливяване на биологичните родители от женски пол на всички тези които са публикували такива безгръбначни и подигравателни обяви.

Да,да…ще чуем хиляди оправдания за допълнителните изисквания като: “ Ами той пазарът се разраства!“ ; „Трябват ни добри кадри!“; „Работи се с чужденци!“, което представя истината в ситуацията от части.

Като съществуват изисквания до небето, поне ориентирайте и заплатите в посоката на звездите! На българина му е писнало от псевдопотмствени бизнесмени, чието сърце е кораво като камъка, в който е забит „Ескалибур“, с портфейли пълни като диспенсера за розови салфетки в кварталното капанче за шкембе чорба и ръце нежни като начална учителка в частно училище.

Скъпи съграждани, светът се дели на хора, които искат да мързелуват за пари и такива, които са готови да работят за без пари.

Молим Ви, уважавайте себе си и труда си, като не бъдете от хората от втория вид.

Изборите Ви на работа рефлектират върху дома. Не позволявайте на модерното робство да сложи оковите си и върху Вас.

Мислете за себе си, бъдещето си, а също и това на Вашето семейство!